Въздухът нажежен е до червено -
истински вулкан!
Хвърчат разжарени искри от огнено
опалената ковашка пещ!

И горещо е, и парещо -
но изкусително и мамещо...
Пожарът е в душите,
отразява се в очите,

улавящи и светлината и стрелите -
адът става рай!
Тъмите сменят се от зорите
и жадни, душите насищат своя глад!

Изгорях!...

отразява се в очите..."

Пожарът на радостта,
сладостта от взаимността.

Изпепелени от
страст,
сласт,

душите сити са!

Пожарогасителят -
е в нас...

Красиво и вярно!

Пздрави!

Души, утолили своя глад. Чудесно е:))

Недей, не се превръщай в пепел,
огънят е толкова примамлив и красив! ;)

Пожарогасител? Не! ;)
Още кислород нужен! :)

И усмивки!

:) мигът когато искат още и още...

сега се замислих за другия миг - когато са утолили своя глад...