Окрилена, свободно летяща в простора,
сияеща и прекрасна в танца си Радостта,
като лист златен, падащ в своята умора,
се завърта за последен кръг в есента.

Радостта окрилена от синя фантазия,
полетяла високо, опиянена и жива,
смееща се и прекрасна в бяла феерия,
тъжно пада, съборена от тежка сълза.

Думите красиви - отново и пак ще ги има,
в украса дантелена от хладно гореща тъга,
клетвите страшни - в сърцето ги няма...
нали, все пак, изпълнена с доброта,
никога не си отива пролетта.