Едно носленце върху стъклото
и топъл дъх, и две очички
разтапят скрежните цветя,
листа и кристално бели птички
върху прозорецът изстинал
в студа и самотата на нощта.
Едно детенце с топли ръкавички
събори шушулките под перваза
и с нежността на своите ръчички
нарисува слънце на стъклата...
полетяла във времето назад
във него себе си позна душата...