Чувам следите ти
в белия до синьо сняг.
Тихо в душата ми
броди потаен силует...

И в нея
глухо следите кънтят.

/поздравът ми нарочно е в твоята емоционалност :-))) /
В последните ти две снежни откровения има много поезия!!!/ в двата последни постинга/ Харесват ми!

Макар и снежно днес,
навън е пролетно ...
Поезията е в унес
на птица запяла под слънцето
и във веселото
бърборене на капчука...

Усмивки!