Денят още не е свършил. Приключението продължава. В сърцето на Врачанския Балкан сме. Тук могат да се видят уникални природни забележителности, да се усети духа на Балкана в чиято земя е намерила покой кръвта на хайдути и юнаци, а в още по-древни времена по тази земя са оставили своите пътеки стъпките на прадедите траки. 
          Дали защото в Балкана още бродят духовете от миналото, дали защото невидими за нашите очи, на потайни места извиват своите омайни хора самодивите, планината има една особена притегателна сила, очарование, магия... Природата, макар и още непробудила се съвсем от пречистващия сън на зимата, омагьосва, улавя погледа и не можеш да го откъснеш от гледките, които се разкриват наоколо. Това е територията на Природен парк Врачански балкан. Тук се намира най-богатата зона на пещери в България -  Леденика, Елата, Змеюви дупки, Темната дупка... (около 500, ако правилно съм запомнила). 
          Автобусът се катери нагоре по криволичещия път, целта ни е Леденика. А наоколо се откриват живописни гледки. Колкото по-високо се изкачваме панорамата пред нас се променя. Сякаш се изкачваме към покрива на света.










































           Определено това са истинските туристи (не като нас)  - с раниците на гърба, те бяха ходили до пещерата и вече се връщаха. Срещнахме и по-луди по пътя си - туристи с мотоциклети, които без пътека се спускаха по калната стръмнина. Имаше и авантюристи на коне или си падаха малко романтици. Явно е, че планината е притегателната сила и е хубаво нейното живително влияние. Сякаш пролетните сокове пълзяха не само към крехките пъпки на дърветата, а пробликваха във вените на хората, караха ги да се чувстват истински живи.




















































       Колкото по-високо се изкачваме, толкова се отдалечаваме от пролетта. Сякаш се връщаме в царството на зимата. 



































         Най-сетне приближаваме така наречения Леденишки увал. Входа на пещерата е в най-ниската му част на 830м. надморска височина. Температурата в пещерата варира от -7* С до 15*С, като във вътрешността температурата е постоянна  8*С . 
         Първата най-ниска част, в която попадаме още с влизането си, се нарича "Предверието". Все още ледените образувания не са се разтопили. Това е залата, която е дала името на пещерата. Когато през зимата температурите паднат под нулата и задухат студените ветрове, те нахлуват през мъничките отвори, съществуващи в стените на пещерата и замразяват непрекъснато сълзящата вътре вода. "Предверието" се превръща в ледения дворец на Зимната царица. В този ден, когато влязохме вътре, нея - Снежната я нямаше. Беше си тръгнала, някъде на север със зимните птици, но украсата на Зимния и дворец още стоеше, макар и поотъняла. Красотата е ненарисуваема с думи. От тавана висят огромни ледени висулки, а други са се устремили към тавана, вероятно са били заедно в едно... но топлината на Пролетта бавно ги превръща в сълзи.
         Следва проход, нисък. Кара пришълеца да сведе глава. Бил е още по-нисък, допълнително е разширяван - "Плъзнята". Той води до "Малката кръгла зала", а след още едно стеснение се стига до "Концертната зала". Тук през лятото се организират концерти - има разкошна акустика, вълшебно е, но поради ниските температури, концертите не траят повече от половин час. В тази зала има чудни фигури. Всяка си има име. Вероятно някога в гнева си Снежната царица ги е омагьосала. Всъщност за един кубичен сантиметър скално обазувание са нужни 100 години. Тези фигури са ваяни от много търпелива ръка изключително дълго време - Крокодилът, Главата на великана, Дядо Коледа, Елхата и Снежанка, Соколът, Къщичката на Баба Яга...
         От тук преминаваме през "Малката" и "Голяма пропаст", през коридора "Завеските", за да стигнем до "Бялата зала", където ни посреща Свекървенският език, там са Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Истински свят на чудесата! А междувременно открихме, че сталактоните, а и другите образувания, пеят. Вътрешността им е куха и когато ги докоснеш те звучат. 
         Най-високата зала е "Седмото небе". Има и Езеро на желанията... 
         В пещерата живеят прилепи и два вида буболечки. Единствено в тази пещера може да се види насекомото Леденикус или Светломразец. Има и мъхове и лишеи, но те са се появили поради светлината около сложените за туристите лампи...
           
          




























         






















                   Излизаме от пещерата повече от омагьосани. Това е едно неподозирано царство на красотата, скрито в недрата на планината. Тръгваме обратно към Враца. Няма време за осъзнаване. Прекрасните гледки, които се заизреждат отново, притаяват дъха. 
               За да влезем обратно в града трябва пак да преминем през прохода Вратцата. Това е природен феномен, пред който оставаш безмълвен. Предствлява карстово ждрело на река Лева, причудливо и внушително скално образувание, което не може да бъде обхванато с поглед. Скалите се издигат на височина 150м над реката, надморската височина е 430м, а широчината на ждрелото е до 50м. Реката със своята блага нежност и постоянство е успяла да моделира тази красота, като е разделила планината на две. По името на прохода и градът е получил своето име. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров (над 400м) и са най-популярният алпийски обект в България.         
                                     
                   
                   
                     
               
            Река Лева знае и нашепва чудни легенди. Една от тях разказва, че по тези непристъпни синкави скали живеел Радан Войвода, владетел на древна Вратица. През 1396, той храбро се бил срещу османските нашественици, опустошили града и не позволил дъщеря му Велека да попадне в ръцете им. 
           През 1873г. пък, унгарският етнограф Феликс Каниц в своя публикация, освен, че описва тази горда красота, той преразказва една друга легенда, според която причудливите карстови форми по склоновете на планината са вкаменените образи на цар Иван Срацимир, дъщеря му и колесницата с кочияша и конете.                 Освен тракийска керамика по тези места са открити останки от римска крепост, която е преграждала теснината. Била е дълга около 200м и дебела повече от метър. До реката в нея имало врата, през която стражите можели да пропускат само своите. 
                                 По тези скали са прокарали пътеки алпинистите. Това е едно от техните любими места за катерене. От 150 до 500м са скалите за катерене. Нагоре се виждат сипеи, поредица от върхове, ръбове, кули и плочи. Любителите на екстремни спортове идват тук да мерят ръст със скалите. На път за Леденика ги видяхме смелчаците, пълзящи нагоре към острите зъбери. Сега вече се свечеряваше. И на нас ни беше време да се отправим към хотела.                 
       
 

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

:) Разбира се.

Поздрав!

за чудесните снимки и за разказа!
Б.

Информацията е интересна, а и има снимки с клонаци :) Ще се върна пак да разуча нещата. Поздрави!

Привет!
Повечето снимки са правени в движение, с апарат на издъхващи батерии. Аз лично изобщо не съм доволна, но подбрах що годе по-сполучливите. Тези, които оформят представата за цялостната концепция ;) :)

Това са места, където определено пак ще се върна. Има толкова много, което да се види, да се научи. Има магия. Има особена енергия.

:) Здравей! И заповядай!

Информацията е само колкото да пробуди любопитството... :) А що се отнася ди клонаците - слабост са ми. Има няколко снимки, които са станали сравнително сполучливи.

Цяло приключение изживях! Благодаря!

Усмивки!

Това все още не е приключението... ;)

Но пък - картината става все по-богата...

остава черешката... тя винаги е накрая ;)
Но аз съм си скитница.
И тръгвам даже. До къде - още не зная.

...така че няма сега още да е краят.
Очакването - в него е гъделът. :)

,,Сякаш пролетните сокове пълзяха не само към крехките пъпки на дърветата, а пробликваха във вените на хората, караха ги да се чувстват истински живи."
prekrasno si go kazala mila...Blagodarq za romanti4nata razxodka iz veli4estveniqt Vra4anski balkan!!!Xodila sum tam mnoooogo otdavna:(((
O4akvam 4ere6kata:)))

Толкова много интерекни снимки наведнъж .Поздрави !!!

разказваш! Сладкодумка си и добър гид :). Виж снимките голяма част от тях са в движение и са се поразмазали, но словото е твой приятел :). Интересни преживявания споделяш!
Поздрави Славче!

Хубав постинг. Поздрави!!!

Привет!

:) Да, множко са. Май се поувлякох.

Здравей, Цане!
:) Поразмазали, меко казано. Все пак се изкуших да ги покажа. В тази студена пролет и в онзи мрачен ден и Балканът изглеждаше като тези снимки... тъжен някак и помръзнал.

Привет отново! :)
И поздрав!

galery