Постинг
13.08.2013 15:37 -
Широка лъка - долината на чановете
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Туризъм
Прочетен: 16356 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2013 15:37
Прочетен: 16356 Коментари: 15 Гласове:
24
Последна промяна: 13.08.2013 15:37
В късния следобед, малко преди пивечер сме вече в Широка лъка. Първото нещо, от което очите се стоплят са грейналите латинки в простичко дървено сандъче.
Докато част от групата похапва чорба в хубава битова кръчмичка, ние, другата част, тръгнахме по тесните калдаръмени улички да разгледаме красивото село, приютило се в зелените пазви на планината.
Отвсякъде дъха на Възраждане. Тук времето не е спряло, а се е съхранило в едно друго, по-добро измерение...
Селото е архитектурен и фолклорен резерват, но е много живо, запазило сърцето си и живота в него... Има събудени млади хора, които го правят пълнокръвно и осмислят живота тук.
" лѫка" е старобългарска дума, означаваща кривина, извивка... Странно е, че досега не съм се замисляла над значението на думата "лъка" и че съвсем логично е сродна на глагола "лъкатуша"... Тук Широколъшка река прави едни от най-красивите си извивки, селото се намира между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Наблизо са селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките . Този район е сърцето на родопската песен и каба гайдата...
След Руско-турската война от 1828-1829г. султанът е явно стреснат от настаналите събития. В онези бурни години когато Гърция получава свободата си и за свобода се нареждат Влашко и Сърбия, големият брат попарва ентусиазма и горящия бунт в сърцата на българите. След Одринския мирен договор Георги Мамарчев е арестуван, обуздан не от кого да е, а от руското командване, "за да не създава международни усложнения"...
"Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ - думи на Дибич Забалкански, показващи ясно отношението на силните на деня към малката слаба страна, над която тегне робството.
Резултатът от тази война за България е първата голяма изселническа вълна към Бесарабия - риската безплодна пустош, в която Русия заселва бягащите от робството и от плодородните си земи българи. "Даден е 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия (чл. XIII). Резултат от тази клауза на договора е най-голямата изселническа вълна на тракийски българи от Югоизточна България към Бесарабия част от която не се заселва там, а остава в Добруджа"...
Все пак в резултат на тази война Султан МахмутII започва да въвежда реформи в управлението на царството си, като дава известна религиозна свобода и позволява на християните по-свободно да изповядват вярата си и да строят черкви и училища. В Рупчоса първи поискали разрешение да си построят църква широколъчани, чепеларци и павелци. За целта, през 1833г. те изпращат пратеници да молят да им се позволи да изградят църкви. На следващата 1834г. просителите получават радостната вест, че им се позволява да си изградят молитвени домове. Черквите трябвало да се съградят на стари черковища, защото иначе щели да нарушат издадените султански фермани.
Мястото за църквата е избрано, там където от незпомнени времена хората се събирали да изпълняват духовни обреди, палели свещи, колели курбани. Избраното място обаче било точно срещу конака на турския управник в Широка лъка Смаил ага. Той и останалите мохамедани не искали и да чуят, че на това място ще се издигне православен храм. Събрало се цялото село и въпреки несъгласието на мюсюлманите започнало да строи. Когато поставяли основния камък дошъл Смаил ага и вдигнал пушка срещу зидарите. Преданието разказва, че му се противопоставил Тодор Щурият, като казал, че по-скоро селото ще се вдигне, отколкото камъкът да мръдне от мястото си. Мюсюлманите всячески пречели на изграждането на църквата. След оплакване от широколъчени, от Пловдив е изпратен сейменин, който да разреши проблема. Той показва на мюсюлманите царския ферман и ги принуждава да се смирят пред волята на султана.
Църквата се строи от цлото село, издигната е за 38 дни. В строежа участват абсолютно всички - и мъже, и жени, и възрастни, и деца... Камъни се носели от местността Рупски камък, на 2 км от постройката, като се подавали от ръка на ръка. Толкова силно било желанието и така голяма необходимостта от символ на вярата. Така храмът "Успение Богородично" бил построен - църквата е дълга 19м., широка 12м., висока 8м., със стени дебели 1м. Има 8 колони високи по 6м., които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли). Вратите са масивни, обковани с дебела, желязна плоча, за да не може куршум да ги прониже. Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120м. и висока от 5 до 10м. Храмът бил осветен през 1835г. и е посветен на Успение на Пресвета Богородица.
Предполага се, че храмът е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, но съществува и хипотеза, че самите те са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.
Широколъчени, а и изобщо родопчаните са хора, които тачат историята си, предците си и всичко, което е било свързано с техния живот. Тук е къщата, в която макар и за кратко време се е помещавал щабът на Капитан Петко Войвода. Издигнат е и паметник на войводата.
Съхранена е и родната къща на Екзарх Срефан I Български, а в центъра на селото може да се види и неговият паметник. Читалището носи неговото име.
За мен най-интересни са съхранените родопски къщи. Те самите сякаш са лицето на Широка лъка, на Родопите, на българщината.
Родопската възрожденска къща е с много огнища и затворена. Красивите широки комини подсказват за броя на огньовете, които се разгарят в тези красиви и просторни домове.
Най-хубавите родопски къщи имат симетрични фасади.
Къщите са разположени амфитеатрално около бреговете на Широколишката река.
От централната улица около реката се изкачваме по една от нейните перпендикулярни и бавно навлизаме сякаш в планината, така хармонично са разположени къщите сред вечно зелените дървеса на Родопите.
Ето ги красивите двойни прозорци и обрамчените с дърво катове на къщите - ослепително бяло и стоплящо кафяво на фона на зелените ели.
Къщите са накацали по склона една над друга, така че еднакво да се радват на слънцето и простора.
Родопските възрожденски къщи приличат на укрепени кули. Това впечатление се създава от високите, равни, неизмазани, каменни стени със загладени фуги, разчленени хоризонтално от няколко реда дървени пояси. Впечатлението за масивност се засилва от липсата на прозорци в приземния етаж и от малкият им брой и размер в каменните етажни стени (височината им е колкото разстоянието между два съседни пояса).
Паметникът на Петко Войвода, изправен срещу къщата, в която е пребивавал.
Етажът за живеене на къщите е разположен най-горе. От него, за разлика от строго затвореното в себе си тяло на сградата, лъха много жизненост. Той е широко отворен за въздуха и светлината. Раздвижен е чрез издадени навън чардаци и балкони, поддържани от два-три реда профилирани конзолни греди и извити паянти. Значимостта на етажа е подчартана с големия брой високи прозорци, групирани по два, три или повече върху белосаните, оградени с дъсчени рамки паянтови стени. Дъсченото обрамчване на паянтовите стени има естетическо и функционално предназначение - покрива стенните колони и греди, на които трудно се задържа мазилка.
Вечерта бавно започва да припада над селото и става доста хладно, да припомня, че на следващия ден е Еньовден - първият ден от лятото, в равнината са някакви си 38 градуса, а тук комините запушиха. Огънят е нужен на камъка, за го затопли и сгрее...
Три предвъзрожденски форми са в основата на многообразието от планови и пространствени решения за жилищния етаж при Родопската възрожденска къща, наречени условно: „редова”, „къща с клет”, „къща с пейка”.
Къщата с клет има тесен, дълбок килер (клет или кльот), разположен винаги до в’къщии и с вход откъм чардака. Той е без прозорци и без таван (свързан е с подпокривното пространство). При две помещения с огнище е обичайно клета да е между тях.
Къщата с пейка има на мястото на клета тясно, изцяло отворено към чардака пространство, в дъното на което има малко процорче или мивка. При по-големите къщи това пространство получава висок прозорец, мивката се изнася другаде, а подът се повдига на едно-две стъпала и се превръща в място за работа, почивка и спане през летните месеци. Пейката е винаги паянтова, с мазилка и дъсчено обрамчване, и е силно еркерно издадена, като гнездо на фасадата.
Къщата с клет и къщата с пейка са по-характерни за централните Родопи, където Родопската къща еволюира повече в архитектурно-пространствено отнощение. (Най-интересни селища са Широка Лъка и Смолян).
Изкачваме се все по-нагоре. По улиците бягат деца и вдигат весел глъч.
Планината сякаш се надвесва ниско над нас.
Красиви спретнати прозорци със завески, изплетени на една кука и цъфнали сакъсчета на перваза.
Изкачваме се досами гората. Дървените постройки са плевници за дъхавото планинско сено и стопански постройки, съвсем хармонично се съчетават с останалите сгради.
Стара къща с огромна круша в двора.
Родопските къщи са покрити с каменни плочи - тикли. Автентичните комини са от неизмазана каменна зидария, покрити с каменни плочи. Стрехите са малки или средни и заоблени в ъглите. На върховете на покривите и на комините се поставят каменни конуси, наречени „кукли”, които им придават хубав завършек. Покривните ребра са с необработени краища и са наредени ветрилообразно.
Вече сме в най-високата част на селото и имаме хубава гледка надолу към реката, към главната улица с китните кръчмички и към къщите, погледнати отвисоко...
Национално училище за фолколорни изкуства “Широка лъка”
Училището е точно срещу нас на отсрещната височина.
Сега за учениците е ваканция, но се вижда момченце, което влиза в двора, а след това и в сградата на училището...
А един от по-големите възпитаници на училището в момента свири точно в кръчмата срещу нас, долу на главната улица. Естествено, че е ученик разбрахме по-късно от останалата част от групата. Сега слушахме песента на гайдата. тя се извиваше красива и се издигаше в простора. Не виждахме какво се случва, но чувахме магнетичния и глас. Родопа пееше с гласа на една от своите гайди...
Срещу и около ни се откриват красиви гледки на планината и селото.
Непознати пътеки се извиват в далечината, а по тях бяга песента...
Оказа се, че един младеж свири за своята учителка, която е била седнала в заведението и в песента му, в мелодията на гайдата беше цялата красота наоколо, която пълнеше очите, сърцето и душата, рееше се като свободна птица в простора.
Вечерта се спуска вече и накъдри облаци над горите.
Ще трябва да тръгваме, а не ни се тръгва.
В зелените дебри на Родопа едно волно животно се скита само. Конят беше твърде далече, но изглеждаше толкова красиво спокоен сред зеленото царство на планинските ливади... Едва се забелязва дори и след силното увеличение на апарата сред море от зелелнина.
Е, няма как. Тръгваме си, но решаваме да слезем по друга уличка, не по тази, по която дойдохме.
Откъсваме очи от приказните гледки. Няколко снимки за спомен на фона на красивата панорама и тръгваме.
Още само поглед към морето от каменни покриви.
Изведнъж ти се приисква да си Карлсон, който живее на покрива и да прелиташ от покрив на покрив покрай приказните комини, приличащи на странни къщички и да се заслушваш в приказките на всяко огнище...
Добре. Добре. Да тръгваме!
Красиви поддържани къщи. Млада лозичка под прозореца.
И преминало цвете... Клематис.
Но пак е красиво.
Модерни зелени дворове и градинки.
С традиционния здравец и мирис на свежест.
И... две липи отпред...
Уличката стръмно се спуска надолу.
Красивите къщи с красиви окачени фенери и зелените ели остават зад нас.
Символът на Широка лъка.
Гайдарят до чешмата със студена вода.
И чудните пъстри цветя.
Излезли като от родопска шевица.
След две седмици отново ще минем от тук. И всичко ще пак толкова красиво.
Сега ни очаква хотелът.
Малко плуване в прохладните води на басейна ще ни се отрази добре.
А след сауната ще сме като нови. ;) Готови за нови приключения.
Денят беше дълъг и наситен с емоции. Очакваме вече следващия ден.
Докато част от групата похапва чорба в хубава битова кръчмичка, ние, другата част, тръгнахме по тесните калдаръмени улички да разгледаме красивото село, приютило се в зелените пазви на планината.
Отвсякъде дъха на Възраждане. Тук времето не е спряло, а се е съхранило в едно друго, по-добро измерение...
Селото е архитектурен и фолклорен резерват, но е много живо, запазило сърцето си и живота в него... Има събудени млади хора, които го правят пълнокръвно и осмислят живота тук.
" лѫка" е старобългарска дума, означаваща кривина, извивка... Странно е, че досега не съм се замисляла над значението на думата "лъка" и че съвсем логично е сродна на глагола "лъкатуша"... Тук Широколъшка река прави едни от най-красивите си извивки, селото се намира между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Наблизо са селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките . Този район е сърцето на родопската песен и каба гайдата...
След Руско-турската война от 1828-1829г. султанът е явно стреснат от настаналите събития. В онези бурни години когато Гърция получава свободата си и за свобода се нареждат Влашко и Сърбия, големият брат попарва ентусиазма и горящия бунт в сърцата на българите. След Одринския мирен договор Георги Мамарчев е арестуван, обуздан не от кого да е, а от руското командване, "за да не създава международни усложнения"...
"Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ - думи на Дибич Забалкански, показващи ясно отношението на силните на деня към малката слаба страна, над която тегне робството.
Резултатът от тази война за България е първата голяма изселническа вълна към Бесарабия - риската безплодна пустош, в която Русия заселва бягащите от робството и от плодородните си земи българи. "Даден е 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия (чл. XIII). Резултат от тази клауза на договора е най-голямата изселническа вълна на тракийски българи от Югоизточна България към Бесарабия част от която не се заселва там, а остава в Добруджа"...
Все пак в резултат на тази война Султан МахмутII започва да въвежда реформи в управлението на царството си, като дава известна религиозна свобода и позволява на християните по-свободно да изповядват вярата си и да строят черкви и училища. В Рупчоса първи поискали разрешение да си построят църква широколъчани, чепеларци и павелци. За целта, през 1833г. те изпращат пратеници да молят да им се позволи да изградят църкви. На следващата 1834г. просителите получават радостната вест, че им се позволява да си изградят молитвени домове. Черквите трябвало да се съградят на стари черковища, защото иначе щели да нарушат издадените султански фермани.
Мястото за църквата е избрано, там където от незпомнени времена хората се събирали да изпълняват духовни обреди, палели свещи, колели курбани. Избраното място обаче било точно срещу конака на турския управник в Широка лъка Смаил ага. Той и останалите мохамедани не искали и да чуят, че на това място ще се издигне православен храм. Събрало се цялото село и въпреки несъгласието на мюсюлманите започнало да строи. Когато поставяли основния камък дошъл Смаил ага и вдигнал пушка срещу зидарите. Преданието разказва, че му се противопоставил Тодор Щурият, като казал, че по-скоро селото ще се вдигне, отколкото камъкът да мръдне от мястото си. Мюсюлманите всячески пречели на изграждането на църквата. След оплакване от широколъчени, от Пловдив е изпратен сейменин, който да разреши проблема. Той показва на мюсюлманите царския ферман и ги принуждава да се смирят пред волята на султана.
Църквата се строи от цлото село, издигната е за 38 дни. В строежа участват абсолютно всички - и мъже, и жени, и възрастни, и деца... Камъни се носели от местността Рупски камък, на 2 км от постройката, като се подавали от ръка на ръка. Толкова силно било желанието и така голяма необходимостта от символ на вярата. Така храмът "Успение Богородично" бил построен - църквата е дълга 19м., широка 12м., висока 8м., със стени дебели 1м. Има 8 колони високи по 6м., които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли). Вратите са масивни, обковани с дебела, желязна плоча, за да не може куршум да ги прониже. Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120м. и висока от 5 до 10м. Храмът бил осветен през 1835г. и е посветен на Успение на Пресвета Богородица.
Предполага се, че храмът е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, но съществува и хипотеза, че самите те са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.
Широколъчени, а и изобщо родопчаните са хора, които тачат историята си, предците си и всичко, което е било свързано с техния живот. Тук е къщата, в която макар и за кратко време се е помещавал щабът на Капитан Петко Войвода. Издигнат е и паметник на войводата.
Съхранена е и родната къща на Екзарх Срефан I Български, а в центъра на селото може да се види и неговият паметник. Читалището носи неговото име.
За мен най-интересни са съхранените родопски къщи. Те самите сякаш са лицето на Широка лъка, на Родопите, на българщината.
Родопската възрожденска къща е с много огнища и затворена. Красивите широки комини подсказват за броя на огньовете, които се разгарят в тези красиви и просторни домове.
Най-хубавите родопски къщи имат симетрични фасади.
Къщите са разположени амфитеатрално около бреговете на Широколишката река.
От централната улица около реката се изкачваме по една от нейните перпендикулярни и бавно навлизаме сякаш в планината, така хармонично са разположени къщите сред вечно зелените дървеса на Родопите.
Ето ги красивите двойни прозорци и обрамчените с дърво катове на къщите - ослепително бяло и стоплящо кафяво на фона на зелените ели.
Къщите са накацали по склона една над друга, така че еднакво да се радват на слънцето и простора.
Родопските възрожденски къщи приличат на укрепени кули. Това впечатление се създава от високите, равни, неизмазани, каменни стени със загладени фуги, разчленени хоризонтално от няколко реда дървени пояси. Впечатлението за масивност се засилва от липсата на прозорци в приземния етаж и от малкият им брой и размер в каменните етажни стени (височината им е колкото разстоянието между два съседни пояса).
Паметникът на Петко Войвода, изправен срещу къщата, в която е пребивавал.
Етажът за живеене на къщите е разположен най-горе. От него, за разлика от строго затвореното в себе си тяло на сградата, лъха много жизненост. Той е широко отворен за въздуха и светлината. Раздвижен е чрез издадени навън чардаци и балкони, поддържани от два-три реда профилирани конзолни греди и извити паянти. Значимостта на етажа е подчартана с големия брой високи прозорци, групирани по два, три или повече върху белосаните, оградени с дъсчени рамки паянтови стени. Дъсченото обрамчване на паянтовите стени има естетическо и функционално предназначение - покрива стенните колони и греди, на които трудно се задържа мазилка.
Вечерта бавно започва да припада над селото и става доста хладно, да припомня, че на следващия ден е Еньовден - първият ден от лятото, в равнината са някакви си 38 градуса, а тук комините запушиха. Огънят е нужен на камъка, за го затопли и сгрее...
Три предвъзрожденски форми са в основата на многообразието от планови и пространствени решения за жилищния етаж при Родопската възрожденска къща, наречени условно: „редова”, „къща с клет”, „къща с пейка”.
Къщата с клет има тесен, дълбок килер (клет или кльот), разположен винаги до в’къщии и с вход откъм чардака. Той е без прозорци и без таван (свързан е с подпокривното пространство). При две помещения с огнище е обичайно клета да е между тях.
Къщата с пейка има на мястото на клета тясно, изцяло отворено към чардака пространство, в дъното на което има малко процорче или мивка. При по-големите къщи това пространство получава висок прозорец, мивката се изнася другаде, а подът се повдига на едно-две стъпала и се превръща в място за работа, почивка и спане през летните месеци. Пейката е винаги паянтова, с мазилка и дъсчено обрамчване, и е силно еркерно издадена, като гнездо на фасадата.
Къщата с клет и къщата с пейка са по-характерни за централните Родопи, където Родопската къща еволюира повече в архитектурно-пространствено отнощение. (Най-интересни селища са Широка Лъка и Смолян).
Изкачваме се все по-нагоре. По улиците бягат деца и вдигат весел глъч.
Планината сякаш се надвесва ниско над нас.
Красиви спретнати прозорци със завески, изплетени на една кука и цъфнали сакъсчета на перваза.
Изкачваме се досами гората. Дървените постройки са плевници за дъхавото планинско сено и стопански постройки, съвсем хармонично се съчетават с останалите сгради.
Стара къща с огромна круша в двора.
Родопските къщи са покрити с каменни плочи - тикли. Автентичните комини са от неизмазана каменна зидария, покрити с каменни плочи. Стрехите са малки или средни и заоблени в ъглите. На върховете на покривите и на комините се поставят каменни конуси, наречени „кукли”, които им придават хубав завършек. Покривните ребра са с необработени краища и са наредени ветрилообразно.
Вече сме в най-високата част на селото и имаме хубава гледка надолу към реката, към главната улица с китните кръчмички и към къщите, погледнати отвисоко...
Национално училище за фолколорни изкуства “Широка лъка”
Училището е точно срещу нас на отсрещната височина.
Сега за учениците е ваканция, но се вижда момченце, което влиза в двора, а след това и в сградата на училището...
А един от по-големите възпитаници на училището в момента свири точно в кръчмата срещу нас, долу на главната улица. Естествено, че е ученик разбрахме по-късно от останалата част от групата. Сега слушахме песента на гайдата. тя се извиваше красива и се издигаше в простора. Не виждахме какво се случва, но чувахме магнетичния и глас. Родопа пееше с гласа на една от своите гайди...
Срещу и около ни се откриват красиви гледки на планината и селото.
Непознати пътеки се извиват в далечината, а по тях бяга песента...
Оказа се, че един младеж свири за своята учителка, която е била седнала в заведението и в песента му, в мелодията на гайдата беше цялата красота наоколо, която пълнеше очите, сърцето и душата, рееше се като свободна птица в простора.
Вечерта се спуска вече и накъдри облаци над горите.
Ще трябва да тръгваме, а не ни се тръгва.
В зелените дебри на Родопа едно волно животно се скита само. Конят беше твърде далече, но изглеждаше толкова красиво спокоен сред зеленото царство на планинските ливади... Едва се забелязва дори и след силното увеличение на апарата сред море от зелелнина.
Е, няма как. Тръгваме си, но решаваме да слезем по друга уличка, не по тази, по която дойдохме.
Откъсваме очи от приказните гледки. Няколко снимки за спомен на фона на красивата панорама и тръгваме.
Още само поглед към морето от каменни покриви.
Изведнъж ти се приисква да си Карлсон, който живее на покрива и да прелиташ от покрив на покрив покрай приказните комини, приличащи на странни къщички и да се заслушваш в приказките на всяко огнище...
Добре. Добре. Да тръгваме!
Красиви поддържани къщи. Млада лозичка под прозореца.
И преминало цвете... Клематис.
Но пак е красиво.
Модерни зелени дворове и градинки.
С традиционния здравец и мирис на свежест.
И... две липи отпред...
Уличката стръмно се спуска надолу.
Красивите къщи с красиви окачени фенери и зелените ели остават зад нас.
Символът на Широка лъка.
Гайдарят до чешмата със студена вода.
И чудните пъстри цветя.
Излезли като от родопска шевица.
След две седмици отново ще минем от тук. И всичко ще пак толкова красиво.
Сега ни очаква хотелът.
Малко плуване в прохладните води на басейна ще ни се отрази добре.
А след сауната ще сме като нови. ;) Готови за нови приключения.
Денят беше дълъг и наситен с емоции. Очакваме вече следващия ден.
Благодаря ти за този изключително интересен и подробен фоторепортаж. Тези дни трябваще да мина от там, но не се получи и твоя постинг ми е нещо като утешителна награда:)))
цитирай... :) еееее, друго си е да си там. Съвсем, съвсем друго.
Непременно иди щом можеш, Невена!
Усмивки!
цитирайНепременно иди щом можеш, Невена!
Усмивки!
Браво! Отдавна се каним и ние да отидем до Родопите, но все отлагаме поредната разходка. Надявам се през септември да осъществим отдавна желаното.
Много е красиво и се радвам, че се разходих виртуално с теб!
Поздрави!
цитирайМного е красиво и се радвам, че се разходих виртуално с теб!
Поздрави!
... виртуалната разходка е за "надъхване" :)))
Усмивки!
цитирайУсмивки!
Вдъхновение и малко моя бяла същност... " Магарешката кожа ", мой стих, и :
"Родопският Химн" , легенда, символ...
- http://www.youtube.com/watch?v=SiYFHE3eDD8
Най- светли пожелания!
цитирай"Родопският Химн" , легенда, символ...
- http://www.youtube.com/watch?v=SiYFHE3eDD8
Най- светли пожелания!
цялата тази красота и твоите обяснения, невероатно място, с дух. Благодаря!
цитирай:) Привет!
Да, невероятно е. Всяко кътче наоколо си заслужава да бъде видяно, усетено. И хората са много топли, имат приятен напевен говор и излъчват спокойствие...
цитирайДа, невероятно е. Всяко кътче наоколо си заслужава да бъде видяно, усетено. И хората са много топли, имат приятен напевен говор и излъчват спокойствие...
ПРЕКРАСНО !!!!
цитирай:) Прекрасно е.
цитирайструи Душата на свободомислещите и духовно извисени хора!
Там всичко говори...и цветята...и дъжда... и сълзите...оставили отпечатък навсякъде около нас!
Прекрасно е всичко,което си видяла,сътворила и запазила в себе си,момиче!
Благодаря ти!
цитирайТам всичко говори...и цветята...и дъжда... и сълзите...оставили отпечатък навсякъде около нас!
Прекрасно е всичко,което си видяла,сътворила и запазила в себе си,момиче!
Благодаря ти!
Браво!
цитирай:) Усмивки!
цитирайtakaini написа:
В Родопа планина
струи Душата на свободомислещите и духовно извисени хора!
Там всичко говори...и цветята...и дъжда... и сълзите...оставили отпечатък навсякъде около нас!
Прекрасно е всичко,което си видяла,сътворила и запазила в себе си,момиче!
Благодаря ти!
струи Душата на свободомислещите и духовно извисени хора!
Там всичко говори...и цветята...и дъжда... и сълзите...оставили отпечатък навсякъде около нас!
Прекрасно е всичко,което си видяла,сътворила и запазила в себе си,момиче!
Благодаря ти!
...миналото лято бях обсебена от Пирин, сестра ми харесва Рила... Всяка планина си има своята магия. Пирин е величествена с гранитните си и мраморни върхове, Рила е пълна с живот - има толкова много вода,... В северното подножие на Стара планина може да се каже, че съм израсла, тя ми е като родната планина... А Родопа - Родопа планина е мистика и неразгадана тайна...
Поздрав! :)
qbylkovcvqt написа:
...миналото лято бях обсебена от Пирин, сестра ми харесва Рила... Всяка планина си има своята магия. Пирин е величествена с гранитните си и мраморни върхове, Рила е пълна с живот - има толкова много вода,... В северното подножие на Стара планина може да се каже, че съм израсла, тя ми е като родната планина... А Родопа - Родопа планина е мистика и неразгадана тайна...
Поздрав! :)
takaini написа:
В Родопа планина
струи Душата на свободомислещите и духовно извисени хора!
Там всичко говори...и цветята...и дъжда... и сълзите...оставили отпечатък навсякъде около нас!
Прекрасно е всичко,което си видяла,сътворила и запазила в себе си,момиче!
Благодаря ти!
струи Душата на свободомислещите и духовно извисени хора!
Там всичко говори...и цветята...и дъжда... и сълзите...оставили отпечатък навсякъде около нас!
Прекрасно е всичко,което си видяла,сътворила и запазила в себе си,момиче!
Благодаря ти!
...миналото лято бях обсебена от Пирин, сестра ми харесва Рила... Всяка планина си има своята магия. Пирин е величествена с гранитните си и мраморни върхове, Рила е пълна с живот - има толкова много вода,... В северното подножие на Стара планина може да се каже, че съм израсла, тя ми е като родната планина... А Родопа - Родопа планина е мистика и неразгадана тайна...
Поздрав! :)
Така е,когато е докоснато от Бог!Все пак тук енергиите са най-силни и частицата от кръста е пак тук!Дано повече хора осъзнаят на какво трябва да се радват и възхищават!
Поздрави и за теб,qbylkovcvqt!
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш — ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. " A. Дончев
цитирайqbylkovcvqt написа:
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш — ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. " A. Дончев
Много точно казано!
Поздрав!
Търсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето