Светулки разпилява нощта,
жътва е - пече се хлябът,
въздухът ухае на мечта,
щурците не искат още да си лягат.

В отмора е притихнала прашната земя,
светулки гонят палави деца,
светулки в очите им искрящи греят,
светулки мигат в моята разпиляна коса...

Отново съм дете
и в юмручето си стискам светлинка,
не една светулка в шепичката детска изгоря,
светлинките им гаснат със сипването на деня.

А в усмивката прекрасна на зората
връзвам за слънчев лъч сетната мечта,
важно е да не изгубя си крилата,
че как отново в детството си ще летя!

От теб наистина ухае на мечта! А това е уханието на живота! :)

Още малко... да се запролети,
всичко да се разцъфти
и да се разлетят вред пчели... :)
тогава е най-силно уханието на мечти!

Пчелите усещат уханието на мечти - а то идва от явълковия цвят!... ;) А липата?!... Обичам аромата на липа!
Да, Пролетта е истинското ухание на мечти! (А ти си част от пролетта, Ябълков цвят!)
Прекрасен, мечтателен стих! Не мога да му се наситя!...

Липата ли?
Липата ухае на лято!
На жарко слънце и
и трептящо, горещо небе...
На огромни звезди -
намигащи и мамещи мечти. :)

Липата прецъфтява,
но мечтите остават.
Мамещи. Но все пак мечти!
Звездите гаснат,
други изгряват.
Не мога да си представя
живота без тях.