Когато безлюден е брегът,
самотен - и чайките ги няма,
жадува ласката на морската вълна
и да го залива страстна морска пяна...
сънува босите крака на нечия любима
и дълбоко в пясъка стъпките и пази,
те в него сториха пътека,
белязаха го за място любимо,
две ръце за чадъра отсреща
завързаха скъпа музика,
която с шума на вълните се слива...

... и морето запя своята песен
за влюбени на морски плаж.
Усмихна се на идващата есен,
която превърна плажа в мираж.
Белеят чайките в далечината
и търсят пристан, но уви...
Безлюден е брегът, самотна е вълнАта...
Но пък море солено може да ги приюти.

Въздействаш ми, Ябълков цвят! Прегръщам те с обич!

Морето пее с глас на морска сирена,
септември е, след дъжда студено е,
нагазила във водите му хладни, пленена,
стоя прехласната - в хоризинта загледана,
стоя онемяла, не чуваща, забравила
деня и всички други делници -
сякаш завинаги своя пристан намерила...